Планинарски филми в „Одеон“


Снощи бях на представянето на наградените филми от VII фестивал на планинарския филм в кино „Одеон“. Прожекциите започваха от 17:00 часа и тъй като не можех да изляза по-рано от работа, пропуснах първия филм – Ази(я)мут.  И петте филма, които успях да гледам, ме развълнуваха по свой специфичен начин – всеки с нещо различно. Знам, че е трудно да предадеш нещо толкова лично и все пак ето с какво ме впечатли всеки един от тях:

  • Исполин – със силното желанието и завладяващия ентусиазъм на децата с увреждания, да успеят в нещо толкова обикновено (за повечето от нас) – изкачването на планински връх, което за тях е много, много голямо постижение.
  • Патагония, пътешествие към края на света – с невероятната воля на участниците в експедицията да са първите, прекосили ледените полета на Патагония, въпреки трудностите и несгодите. 
  • Ел Капитан – сбъдната мечта – с отдадеността и упоритостта на героите (и автори на филма) в преследване на една мечта, дори понякога тя да изглежда далечна.
  • Преображенията на Татрите – впечатляваща визуална импресия, пир за очите и душата. С удоволствие се върнах в мислите си  към лятото и краткото ми посещение в Словакия. Имах възможност само за еднодневен трек във Високите Татри, но съм твърдо решен да се организирам за повторно по-дълго посещение. 
  • Да умреш за Еверест – безспорно, гвоздеят на програмата за вечерта, а явно и на кинофестивала, след като филма е спечелил голямата награда на феста в Банско. Въпреки липсата на български субтитри, нямах проблем с разбирането на филма. Това е филм, за който думите са излишни, човек просто трябва да го види с очите си. Задължително! Докато го гледах, съвсем естествено за мен дойдоха аналогиите с дискусиите, които се разгоряха в българското общество през 2004 година, след трагедията с Христо Христов на Еверест… Отделно от разигралата се трагедия с британския алпинист Дейвид Шарп (David Sharp) и последвалата обществена дискусия (за още информация виж тук, тук), само по себе си постижението на новозеландския алпинист Марк Инглис (Mark Inglis) (статията в Wikipedia за Марк Инглис), който е с два ампутирани крака, но въпреки това успешно изкачва Еверест, е достойно за възхищение и е пример за неограничените човешки възможности.

Добрата новина която научих снощи е, че на 28, 29 и 30 януари в Полския институт в София ще има панорама на планинарското кино и ще бъдат представени доста от филмите от фестивала в Банско. Лошата новина – началото на прожекциите ще бъде от 16 часа, което означава, че ще пропусна една значителна част от филмите. А и спомените ми за залата в Полския институт, не са най-добрите…

Advertisements

Етикети: , ,

Един коментар to “Планинарски филми в „Одеон“”

  1. Ехо от фестивала на планинарския филм Банско’07 « Блогът на Боян Says:

    […] на планинарския филм Банско’07 Както вече писах, на 28-30.01.2008 година в Полския институт ще се проведе […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: