Мальовица – (пред)новогодишно


Ето накратко, как посрещнахме Новата 2008 година:

Място на действието – Рила, района на Мальовица

Мальовица

Участници – обичайните заподозрени

Мисля, че трябва да започна с това, как се роди идеята да посрещнем новата година на Мальовица. Не за друго, а защото аз бях един от двамата, които го предложихме. По-точно идеята беше на Цецо и се роди някъде в средата на лятото, а аз бях първия от компанията, който я прегърна. Не че останалите се нуждаеха от особено убеждаване, когато им предложихме в средата на септември. Знам, че за някои хора е кощунствено да планират толкова време напред, но при нас това не е чак такъв проблем. Наистина! След четирите чудесни дена, които изкарахме на Мальовица в края на май, знаехме че условията на ЦПШ (инфо: тук и тук) са добри (за нашите разбирания :-))…

Първи ден (29.12)

Ранно ставане, автогара „Юг“, автобуса за Самоков, три часа чакане в едно кафе докато дойде групата от Стара Загора, ЦПШ, настаняване… Вечерта – като всяка първа вечер по подобни мероприятия – сладки приказки на маса, сякаш с тези хора не сме се виждали по Коледа…

Втори ден (30.12)

Както винаги се събуждам един от първите. Този път обаче, Дидо е първи, а ние с Явор делим второто място… Постепенно до към 9:00 се събуждат и повечето от останалите. Пием кафе и правим планове за деня. Няколко човека ще карат ски, а друга групичка решаваме да се разходим до хижа Мальовица. Времето е повече от страхотно – слънцето грее ярко, небето е лазурно, а студа приятно щипе бузите.

Нашата групичка скиори се отправя към пистата, а докато останалите се приготвим, часът наближава 11 и районът на комплекса се понапълни с хора – от начинаещи скиори и деца с шейни, през обикновени туристи, излезнали на разходка до майстори на ските – каращи на пистата или „разпантващи“. Тръгваме нагоре, а пътеката е утъпкана и комай има повече хора отколкото на Витошка… Докато вървим, се сгорещяваме и започваме да сваляме дрешките.

стема–фай

Без да бързаме се качваме за около час до хижата. Масичките отпред са като вкопани в снега. Много хора са насядали – кой където намери и се радват на страхотното време. Изведнъж забелязвам познато лице – съпругата на мой бивш колега, а веднага след това фиксирам и него самия. Е такава приятна изненада не съм очаквал. Взимаме по чаша чай (повтарям – чаша чай, без присадки :-)), за да се сгреем. След около час на хижата – около 13:00 получаваме обаждане, че някои от скиорите са решили да приключват с карането и ще започват да правят барбекю. Тръгваме надолу и след около 40 минути сме пред ЦПШ. Явор и Венелин са разпънали барбекюто на Меча поляна до едно дърво, току пред южния вход на ЦПШ и върху него цвърчат наденички – първата порция вече е почти готова.

Барбекю

Ясно е какво последва – хапване, пийване, танци на снега… И ето че неусетно дойде вечерта и КАРНАВАЛА. След като миналата година всеки от нас имаше различна роля в която да се превъплати, тази година задачата беше една идея по-сложна – всички трябваше да се превъплатим в цигани (пардон – роми)! Ще кажа, че аз бях дегизиран като служител на фирма за чистота или казано по-просто и по-ясно – като боклукчия… За останалите оставям снимките да говорят сами:

Карнавал1

Карнавал2

Карнавал3

Карнавал4

Карнавал5

Вечерта приключи с бурни танци и стопяване на ледовете с другите две големи групи – едната беше от департамент „Спорт“ на Софийския университет. Това последното щеше да се окаже от съществено значение за самата новогодишна нощ. Но затова след малко – всичко по реда си.

Трети ден (31.12.2007)

Предишния ден Цецо ми беше обещал да се качим до втора тераса (до камъка с паметните плочи на загиналите алпинисти). Уговорката беше ставаме и в 9:30 тръгваме, така че който ще се качва нагоре – трябва да е готов за тръгване в този час. На мен толкова ми се ходеше, нямах търпение и още в 7:30 бях на крака. За съжаление обаче, Цецо се „излюпи“ едва към 10 часа и докато си изпие кафето, а и докато се приготвим за тръгване – мина 11 часа. В крайна сметка към 11:20 успяхме да тръгнем – само двамата. Цецо беше със ски и панти, а аз – пешеходен (даже снегоходки нямах, само гети). Явор, който също имаше голямо желание да се качи с нас нагоре, остана да изчака останалите, които успели да се приготвят за тръгване едва към 12… Но да се върна на двама ни с Цецо… На хижата двамата с Цецо си взехме по един горещ чай и седнахме на слънчице отпред пред хижата – да изчакаме останалите и най-вече Явор. Междувременно той ми беше звънял и помоли да го изчакаме. Към 1 без 15 обаче на нас със Цецо ни беше омръзнало да чакаме и аз звъннах на Явор да го попитам къде са в момента. Оказа се, че са на мостчето преди хижата (т.е. имаха поне още 15-20 мин. докато пристигнат) и това реши всичко – двамата с Цецо потеглихме нагоре.

След хижата, до камъка на втора тераса, имаше добре утъпкана пъртина и се вървеше много леко. Взехме това разстояние точно за 30 мин. На камъка починахме, колкото да се подкрепим с по една вафла и продължихме нагоре. Времето беше страхотно, а факта че имаше скиори които безпроблемно се спускаха по иначе силно лавиноопасните улеи около нас показваше, че опасност от лавини няма. На втора тераса видяхме една двойка – момче и момиче, които строяха снежно иглу. Първоначално решихме, че идеята им е да посрещнат новата година на това място и искрено им се накефихме. На връщане обаче двамата ги нямаше, а иглуто не беше завършено, така че не знам какво е станало и защо евентуално са се отказали.

След втора тераса пътеката вече не беше толкова добре утъпкана, а след като започна сериозното изкачване към Еленино езеро, положението с пъртина стана още по-зле – такава почти липсваше. Беше минавано, но по-скоро имаше множество единични следи от стъпки, а не бита пъртина. Стъпка по стъпка набираме височина

Цецо

и от време на време хвърляме поглед назад:

пейзаж

Около 2:10 стигнахме до езерото, което естествено беше затрупано от снега и не се виждаше изобщо.

езерото

След кратката фотосесия, обсъдихме вариантите оттук нататък. На мен много ми се искаше да продължим и да изкачим върха – това щеше да бъде първото ми истинско зимно изкачване на Мальовица (въпреки че през 2005 година, когато се качихме в края на юни, ситуацията си беше съвсем зимна – над втора тераса снега си беше съвсем истински и в достатъчно количество за яко газене). И един вид страхотен новогодишен подарък. Цецо обаче се притесняваше, че тъй като съм без ски, ще ми отнеме повече време да сляза, отколкото на него със ските. Направих опит да го убедя, че има достатъчно време да се качим и после аз да сляза по светло до хижата, а след това на челник до ЦПШ – безуспешно. Цецо свали коланите на ските и в 14:30 тръгнахме обратно надолу. Въпреки предложението ми да се спуска спокойно до втора тераса, Цецо няколко пъти спира да ме изчака. Спускането вървеше бързо и за около половин час стигнахме хижата. Цецо вече беше спокоен и продължи бързо надолу със ските, без да ме чака. Аз се замотах малко на хижата, но към 16 и аз вече бях пред ЦПШ. Веднага разбрах голямата новина – „диджео“ излъгал организаторите и те останали без музика за вечерта. И Дидо се беше разбрал, че нашата група ще осигури музикалното оформление, като в замяна получихме разрешение да си внесем собствени храна и алкохол за вечерта. Катя вече беше започнала да подготвя плейлиста за вечерта. Бърз душ и легнахме да починем. Няма да се спирам в детайли на самите приготовления за вечерта. Към 20 часа всички бяхме готови и слязохме в ресторанта. Повечето маси на другите групи още не бяха заети, но положението бързо се промени. Купонът също набра скорост. Бързо установихме, че има само една компания си пада по чалгата – след като залата дружно възропта срещу пускането на каквато и да е чалга. Неусетно се изнизаха и последните минути на 2007 година, гръмнахме шампанското, прегръдки, целувки и пожелания, пожелания, пожелания – за здраве, любов, късмет, щастие и още и още – кое от кое по-хубави и най-важното – искрени… След това започна зарята – повече от половин час фойерверки и гърмежи. Беше наистина много, много красиво. Около час-два след полунощ част от хората започнаха да се изнасят към стаите, а с напредването на нощта музиката се втвърдяваше – към 4 вече бяхме на Iron Maiden и AC/DC. Точно в 5 решавам да се оттегля и аз, а малко след мен се оттеглят и последните герои на вечерта.

Четвърти ден (01.01.2008)

Учудващо ранно ставане – в 8 вече съм взел един душ и тъкмо тръгвам да слизам към ресторанта, получавам смс от Явор – с въпроса защо ме няма още долу. Не мога да повярвам, че Явор ме е изпреварил. Навън вали ситен сняг и това ни кара да побързаме с тръгването. Въпреки, че не ни се тръгва от Мальовица, не искаме да бъдем блокирани от снега. От тък нататък нещата са безкрайно прозаични – прибиране към София, разхвърляне на багажа, подготовка за първия работен ден.

Advertisements

Етикети: , , ,

3 Коментари to “Мальовица – (пред)новогодишно”

  1. Fay Says:

    Bravo, mnooooogo uvlekatelno chetivo, 6+
    Pozdravleniq za talantliviq avtor 🙂

  2. Yavor Says:

    Bravo, Boby ! Perfektno !
    Mislia, che mojesh da isabirash materiali za parva kniga !

  3. Драго Says:

    Евала!Това не се забравя!
    Могли сте обаче и да покорите върха,въпреки рисковете.Знаете при добро време гледката от горе е невероятна.Хайде,живи и здрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: