Archive for the ‘Mountains’ Category

Покана

август 26, 2008

На 27 август 2008 г. се навършват 113 години от началото на организираното туристическо движение в България. Както може би знаете (разбира се, че знаете – няма начин) един от основателите на организирания туризъм у нас е Алеко Константинов. За да ви направя съпричастни към ентусиазма на първите, ви предлагам да прочетете Поканата, публикувана като подлистник на в. Знаме:

Покана

Алеко Константинов

Умоляват се софийските любители на българската природа да заповядат в неделя, на 27 август, на Черни връх на Витоша, гдето точно в 12 часа през деня ще се открие заседание за състоянието на един клуб на българските туристи. Поканата се отнася до всички любители, навършили 20-годишна възраст.

От няколко любители пешеходци

– Глупости! – ще кажат някои наши велемудри държавници и политикани, привикнали да се движат само в сферата на висшата политика и да вършат само велики дела.

– Луди хора! – ще кажат разкисналите и преждевременно сбабените вечни посетители на кафенетата и академиите.

– Блазе им! – ще рекат с въздишка тия, на които природен недостатък, болест или нещастен случай е подкосил нозете или е разклатено общото състояние на здравето им.

– Браво! – ще извикат всички жизнерадостни сили на българската столица, всички тия, които са умели да се ползуват най-добре от свободното си време и са търсили душевен покой и чисто наслаждение в дивата прелест и поражающето величие на нашата чудна природа.

Не помня Вазов ли или друг някой е написал: „Господа, изучете България, за да я обикнете.“ Е, вярвайте бога, няма по-света истина от изразената в тези думи. Изучете България! Но богатствата и хубостите на България не се изучават по географическите карти, нито с разходки на фаетон по гладките шосета, нито от прозорците на железничните вагони. Тия пътища са опитомени, те са вече изучени и по тях се движи вече от запад към изток цивилизацията с всичките й прелести и мерзости. Не тук, не, а в девствените лесове, в едва пристъпните скали, в дооблачните върхове, около вечните снегове, при горните езера, до островърхите тронове на дивите кози, при жилищата на сърните и елените, около кристалните потоци със сребриста пъстърва, в царството на орлите и многократните екове – там, там е хубавата, дивната омайната майка България. Там замират страстите и тревогите, там се успокоява душата и едно нямо съзерцание пълни с блаженство сърцето ти. От върховете на Мусала, на Попова шапка, на Еленин връх, на Черни връх иска ти се да имаш един гръмотевичен глас, па да викнеш: „Братия, напуснете навреме вашата жажда за злато, вашата жажда за власт, вашето суетно стремление за първенство, вашето ядовито перо, напуснете меките постелки,излезте из димните кафенета, из прашните улици, напуснете за няколко дни града и дойдете тука, на тази височина от 2500 метра, изпитайте поне за кратко време едно истинско чисто наслаждение и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-здрави, по-уравновесени, по-жизнерадостни.“

С радост посрещаме инициативата на няколко любители на българската природа за основаването на един туристически клуб. Ползата от такъв клуб е очевидна: членовете му, сгрупирани в дружество, ще възбуждат и поддържат взаимно любов към обиколки на живописните местности из България; ще се запознават със страната; ще се правят описания на разходките и местностите; между членовете, без съмнение, ще има лица научно подготвени, за да могат да изследват флората, фауната, минералните богатства, етнографията, геологията, географията; ще се държат сказки за български или иностранни интересни пътувания между членовете; клубът може да дава сведения и да бъде полезен на тия, които желаят да посетят някои места, за да добият право и те да станат члинове. Клубът, като се усили, може да има свой орган, в който ще се описват пътуванията и изследванията на членовете му и ще се пропагандира отварянето на клонове или отделни такива клубове и из другите градове на България. Клубът ще може да препоръчва на правителството някои мерки за улеснение на пътуванията и предупреждение на заблудяванията из непроходими и непристъпни места. Ще се устройват конкурси и общи разходки и прочее.

Малко оригинална наистина, но е прекрасна идеята на инициативите да свикат заседанието на Черни връх на Витоша. Който не може да се покачи поне на Черни връх, той не заслужава да бъде член на клуба. Този клуб ще има за образец алпийските клубове. За такива опитни пешеходи като г.Ив.Вазов, Ив.Грозев, д-р Моллов, д-р Мирков, д-р Данев, Ем.Иванов, д-р Ив.Шишманов, д-р Кръстев, д-р Ив.Георгов, д-р Георгиев, д-р Червениванов, Вл.Селджобалиев и за всичките почти членове на ловчийското дружество ще бъде една играчка да се изкачат на Витоша и на тия почтени господа преди всичко прилича да се явят като основателни членове на този клуб, който ще принесе голяма полза и удоволствие не само за членовете му, но и за цялото общество.

Един практически съвет за тия, които не са още посещавали Черни връх и желаят да се явят в неделя, при откриване на заседанието. Който за пръв път се качи на Витоша, трябва непременно да има водач. Водачи винаги се намират по празнични дни във всичките села в полите на Витоша. Плаща им се от 2-3 лева. Може да се възлиза с кон от селата Владая и Княжево. Тези два пътя са най-леките, но е дълго разстоянието до Черни връх. За кон се плаща от 4-8 лева. За пешеходите най-късият път е през с.Драгалевци, а най-удобният – през с.Железница, само че това село е доста далеч от София. Последният път води без заобиколки прямо на Черния връх и тук не е нужен никакъв водач. Във всякой случай, с кон или пеши, трябва още от събота вечер да се отиде в селото, от което ще се възлиза. Най-приятно е възлизанието, ако се почне поне два часа преди изгрявание на слънцето, за да може изгревът да се свари на известна височина, гдето е сравнително по-прохладно и следователно по-леко за ход. Няма съмнение, че е още по-приятно да видиш от самия връх как изгрява слънцето, но това удоволствие могат да си доставят само опитните туристи. Провизия трябва да се вземе от града. Облеклото трябва да бъде леко, но е необходим запас от дебела дреха, а още по-добре шал (плед), който може да служи и за постилка, и за завивка, според нуждата. Опитни водачи: за през Владая търсете Димитър Маринов, през Княжево – Коста Комитата, през Драгалевци – Ангелко Билерина, през Бистрица – Ангелко и прочее.

Тия господа, които се намерят в неделя, по 12 часа, на Черния връх, при откриване на заседанието, ще бъдат основателни членове.

Колко е желателно да не се отнесат небрежно и високомерно българските туристи към тази покана. А пък столичните вестници се умоляват да бъдат тъй добри и напечатат поканата.

София, 22 август 1895 г.

Господин редакторе,

Бъдете тъй добри да поместите горнето като подлистник на в. „Знаме

Белоградчишките скали – кандидат за световно природно чудо

март 25, 2008

Преди време писах за идеята на Tin4e да вкараме Седемте рилски езера, в конкурса за 7-те природни чудеса на света (New 7 Wonders of Nature). Днес наминах през сайта на инициативата да проверя какъв е резултата до тук. Е, езерата все още ги няма сред номинираните, за които може да се гласува. Все пак открих, че вече има втора българска кандидатура – Белоградчишките скали Така че – марш да гласувате 🙂

Ето и повече информация за самата кампания – това е продължение на кампанията за новите 7 чудеса на света, която приключи на 07.07.07 в Лисабон с грандизона церемония, на която бяха обявени победителите. До края на 2008 година ще се предлагат номинации. В началото на 2009 година ще бъдат избрани 21 финалисти и ще бъдат предложени за гласуване през 2009 и 2010. В средата на 2010 година, ще бъдат обявени избраните 7 природни чудеса.

Ехо от фестивала на планинарския филм Банско’07

януари 23, 2008

Както вече писах, на 28-30.01.2008 година в Полския институт ще се проведе традиционното ехо от фестивала на планинарския филм в Банско. Току що, от сайта Моите планини (www.moiteplanini.com) разбрах каква ще бъде програмата на прожекциите за трите дни. Входът е свободен! Ето и самата програма: (more…)

Седемте рилски езера – в конкурса за 7-те природни чудеса на света

януари 18, 2008

Tin4e има чудесната, според мен, идея (виж тук и тук) да вкараме Седемте рилски езера, в конкурса за 7-те природни чудеса на света (New 7 Wonders of Nature). Накратко – това е продължение на кампанията за новите 7 чудеса на света, която приключи на 07.07.07 в Лисабон с грандизона церемония, на която бяха обявени победителите. До края на 2008 година ще се предлагат номинации. В началото на 2009 година ще бъдат избрани 21 финалисти и ще бъдат предложени за гласуване през 2009 и 2010. В средата на 2010 година, ще бъдат обявени избраните 7 природни чудеса. В момента в номинациите вече е включена една българска забележителност – езерото Сребърна. Аз вече подадох своята номинация за Седемте езера. А ти? Ако не си – не се помотвай, а номинирай (тук).

По принцип не си падам много по всякакви подобни класации – 7-те, 10-те или 100-те най-незнамкаквоси… В случая идеята е, да се вдига повече шум около езерата и по този начин да се попречи на плановете за застрояване на района…

Протест срещу застрояването на Седемте езера

януари 17, 2008

От блога на dzver разбрах, че на 23.01. се организира протест срещу бетонирането на Седемте Рилски езера:

КУКЕРИ, ПЕЩЕРНЯЦИ, ПЛАНИНАРИ, СКИОРИ, СНОУБОРДИСТИ, АЛПИНИСТИ, ОПТИМИСТИ…23.01.2008 (сряда)
начало: 17.30ч. – паметника на св. Климент Охридски

(градинката между СУ и Парламента)
18.30ч. – среща с кукерите на Мавзолея

С вечерно светлинно шествие с челници и в пълна екипировка:
карбидки, каски, раници, ски, щеки, сноуборд или каквото друго ползвате да опознавате планината (моля, без пикели и сечива) да осветим заедно нощните софийски улици, за да донесем светлина по пътя на заблудената ни държава, която унищожава единственото си истинско богатство: нашата природа !
ПОВОДЪТ СА ПРОЕКТИТЕ ЗА ОБЕЗЛИЧАВАНЕТО И БЕТОНИРАНЕТО НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, а причината, че такива проекти има за всяка планина в България!
Защото те е грижа за нашите планини и не искаш повече язви като Банско! Вярваме, че ще доведеш целия си пещерен/ катерачески клуб, приятелите и роднините си, и всички на които им пука! Мощна група кукери ще ни помогне да прогоним тъмните сили от държавното управление, защото всички знаем, че живите традиции искат жива природа!
ТЕ хищно са си наточили зъбите за планината и кой, ако не ние, може да спре това?

Не се ослушвай! Идвай и си носи челника!

Почина сър Едмънд Хилари

януари 11, 2008

Днес, 11 януари, на 88 години е починал сър Едмънд Хилари, който заедно с с шерпа Тензинг Норгай са първите, изкачили Еверест. Лично за мен дали двамата наистина са първите, изкачили върха, е без значение. Факт е, че 29 години след (евентуално успешния) опит на Джордж Малори и Андрю Ървайн, никой не е успял да изкачи върха, до 29.05.1953 г.

The Times (Tuesday June 2 1953)  EVEREST CONQUERED Hillary and Tensing reach the summit (pdf @ The Times online website)

The Times (Monday June 8 1953) First account of ascent of Everest – Climbers’ 15 minutes on summit (pdf @ The Times online website)

Мальовица – (пред)новогодишно

януари 8, 2008

Ето накратко, как посрещнахме Новата 2008 година:

Място на действието – Рила, района на Мальовица

Мальовица

Участници – обичайните заподозрени

Мисля, че трябва да започна с това, как се роди идеята да посрещнем новата година на Мальовица. Не за друго, а защото аз бях един от двамата, които го предложихме. По-точно идеята беше на Цецо и се роди някъде в средата на лятото, а аз бях първия от компанията, който я прегърна. Не че останалите се нуждаеха от особено убеждаване, когато им предложихме в средата на септември. Знам, че за някои хора е кощунствено да планират толкова време напред, но при нас това не е чак такъв проблем. Наистина! След четирите чудесни дена, които изкарахме на Мальовица в края на май, знаехме че условията на ЦПШ (инфо: тук и тук) са добри (за нашите разбирания :-))… (more…)

Събота, на Витоша

януари 5, 2008

След като успешно закрих сезона за 2007 на Мальовица (в момента подготвям по-дълъг пост по темата), днес открих сезона за 2008 🙂 Направих лежерна разходка, в страхотна компания, на Витоша. Студеният вятър бързо ни отказа от идеята да се качваме на Черни връх. А и влошаването на времето изпревари прогнозите на синоптиците и бързо започна да се заоблачава. След около час разходка в района на Алеко, седнахме в хижата да хапнем и да се сгреем с чай. Междувременно навън заваля ситен сняг. Към 14 часа тръгнахме да слизаме през Голи връх и Бай Кръстьо към Драгалевци. Тъй като не караме ски и не разполагахме с шейна, в горната част на пътеката направихме импровизирано спускане с торбичка от BILLA. Малко детинско, но затова пък СТРАХОТНОООООООО като усещане! Следващия път – срам, не срам, мислим да носим и шейна. По-надолу, след като сложихме гетите, се изкефихме да газим в страхотния пухкав бял сняг. Накрая – автобуса от долна станция на лифта до Хладилника и след това към вкъщи. Ако обобщя – страхотно изкарване. А сега да сядам пак да чета – датата на изпита за стипендията на Българската Си Еф Ей асоциация наближава.

А, и още нещо – малко под междинната станция на лифта попаднахме на спасителна акция, провеждана от ПСС – момче беше пострадало (май си беше счупило крака). Не знам за колко време са се отзовали спасителите на сигнала, но бих казал, че на място действията им бяха бързи и компетентни. След толкова години в планината, за първи път ми се случва да видя на живо спасители в действие. Та искам да благодаря на всички планински спасители и дано не ни се налага да опираме до Вашите услуги. За всеки случай – правете си планинска застраховка (едногодишната, с лимит 1000 лева, струва само 30 лв.)…

Мисли на ръба

декември 26, 2007

Използвах почивните дни около Коледа, за да прочета докрай книгата на Райнхолд Меснер „Моят живот на ръба“. Книгата е чудесна и се надявам българските издателства да издадат на български и други негови книги. Всъщност, надявам се, българските издателства да започнат да издават на български език повече от световните бестселъри посветени на планините и алпинизма – списъкът от чудесни, стойностни книги е дълъг, много дълъг. А белите лястовици, които се появяват от време на време на книжния пазар, мисля че показват ясно – тези книги биха представлявали интерес за много широк кръг читатели.

Та както казах, книгата е чудесна и се чете на един дъх. Искам да споделя с Вас, някои мисли на Меснер, които ми направиха много силно впечатление. Мисля, че биха били интересни и за хора, неизкушени от алпинизма:

… ако един ден не мога да мечтая и да пътувам, тогава ще съм остарял и отчаян.

***

Противопоставяйки се на смъртта ние, хората, опознаваме нашето човешко съществувание. Най-дълбоките причини да се изкачваш по планините или да търсиш екстремни ситуации на Южния или Северния полюс, в пустинята Гоби, на К-2 – са скрити в този парадокс. Тайната е в това, че мога да натрупам добър опит и познания, само ако стигна до ръба на възможното.

***

Смъртта е страшна, докато съществува надежда за живот…

***

За да се измъкне от критична ситуация, човек трябва да се научи да мисли за нещо съвсем друго. Ако си мисли, че до спасението остават десет минути, а чакането продължава един или десет дни, го обзема паника. В малки дози всичко се понася по-лесно. Дори щастието.

***

Неуспехът, провалът сам по себе си не е важен. Ключът към проблема са настъпващото непосредствено след него въздействие върху Аз-а, въпросите и съмненията. Това е ново начало и възможност човек да узнае докъде се простират границите на неговите възможности и да ги надрасне.

***

При провал, ние научаваме за ограничеността на нашите възможности. Затова провалът е по-полезния опит от успеха. Да се изкачиш на върха, означава да си свършил работата. Нищо повече. Целта вече не съществува. При провал целта остава. Отчаянието може да бъде последвано от желание за осъзнаване на провала, за опознаване на границите на собствените възможности. Колко често съм се провалял! Още като малко момче. Но който не се е провалял на млади години, по-късно не може да разбере отчаянието като послание, като възможност за разпознаване на собствената ограниченост. Човек не трябва да възприема провала като изпадане в състояние на безизходица. Да, дори и провалянето трябва да се упражнява на малки стъпки. Човек, който за пръв път се е провалил и пропаднал, е като алпинист, движещ се по ледник с многобройни пукнатини и клопки, който не се отбранява, който не противопоставя на това отчаяние своята агресия, своята воля за живот, своята сила. Когато отново и отново приемам едно предизвикателство, това не се случва, защото съм по-честолюбив от останалите. А може би защото в провала има достатъчно причини, за да се осмеля за нов опит.

***

Ако съм ви зарибил (надявам се да е така) – прочетете книгата.

Планинарски филми в „Одеон“

декември 19, 2007

Снощи бях на представянето на наградените филми от VII фестивал на планинарския филм в кино „Одеон“. Прожекциите започваха от 17:00 часа и тъй като не можех да изляза по-рано от работа, пропуснах първия филм – Ази(я)мут.  И петте филма, които успях да гледам, ме развълнуваха по свой специфичен начин – всеки с нещо различно. Знам, че е трудно да предадеш нещо толкова лично и все пак ето с какво ме впечатли всеки един от тях:

  • Исполин – със силното желанието и завладяващия ентусиазъм на децата с увреждания, да успеят в нещо толкова обикновено (за повечето от нас) – изкачването на планински връх, което за тях е много, много голямо постижение.
  • Патагония, пътешествие към края на света – с невероятната воля на участниците в експедицията да са първите, прекосили ледените полета на Патагония, въпреки трудностите и несгодите. 
  • Ел Капитан – сбъдната мечта – с отдадеността и упоритостта на героите (и автори на филма) в преследване на една мечта, дори понякога тя да изглежда далечна.
  • Преображенията на Татрите – впечатляваща визуална импресия, пир за очите и душата. С удоволствие се върнах в мислите си  към лятото и краткото ми посещение в Словакия. Имах възможност само за еднодневен трек във Високите Татри, но съм твърдо решен да се организирам за повторно по-дълго посещение. 
  • Да умреш за Еверест – безспорно, гвоздеят на програмата за вечерта, а явно и на кинофестивала, след като филма е спечелил голямата награда на феста в Банско. Въпреки липсата на български субтитри, нямах проблем с разбирането на филма. Това е филм, за който думите са излишни, човек просто трябва да го види с очите си. Задължително! Докато го гледах, съвсем естествено за мен дойдоха аналогиите с дискусиите, които се разгоряха в българското общество през 2004 година, след трагедията с Христо Христов на Еверест… Отделно от разигралата се трагедия с британския алпинист Дейвид Шарп (David Sharp) и последвалата обществена дискусия (за още информация виж тук, тук), само по себе си постижението на новозеландския алпинист Марк Инглис (Mark Inglis) (статията в Wikipedia за Марк Инглис), който е с два ампутирани крака, но въпреки това успешно изкачва Еверест, е достойно за възхищение и е пример за неограничените човешки възможности.

Добрата новина която научих снощи е, че на 28, 29 и 30 януари в Полския институт в София ще има панорама на планинарското кино и ще бъдат представени доста от филмите от фестивала в Банско. Лошата новина – началото на прожекциите ще бъде от 16 часа, което означава, че ще пропусна една значителна част от филмите. А и спомените ми за залата в Полския институт, не са най-добрите…