Posts Tagged ‘Моят живот на ръба’

Мисли на ръба

декември 26, 2007

Използвах почивните дни около Коледа, за да прочета докрай книгата на Райнхолд Меснер „Моят живот на ръба“. Книгата е чудесна и се надявам българските издателства да издадат на български и други негови книги. Всъщност, надявам се, българските издателства да започнат да издават на български език повече от световните бестселъри посветени на планините и алпинизма – списъкът от чудесни, стойностни книги е дълъг, много дълъг. А белите лястовици, които се появяват от време на време на книжния пазар, мисля че показват ясно – тези книги биха представлявали интерес за много широк кръг читатели.

Та както казах, книгата е чудесна и се чете на един дъх. Искам да споделя с Вас, някои мисли на Меснер, които ми направиха много силно впечатление. Мисля, че биха били интересни и за хора, неизкушени от алпинизма:

… ако един ден не мога да мечтая и да пътувам, тогава ще съм остарял и отчаян.

***

Противопоставяйки се на смъртта ние, хората, опознаваме нашето човешко съществувание. Най-дълбоките причини да се изкачваш по планините или да търсиш екстремни ситуации на Южния или Северния полюс, в пустинята Гоби, на К-2 – са скрити в този парадокс. Тайната е в това, че мога да натрупам добър опит и познания, само ако стигна до ръба на възможното.

***

Смъртта е страшна, докато съществува надежда за живот…

***

За да се измъкне от критична ситуация, човек трябва да се научи да мисли за нещо съвсем друго. Ако си мисли, че до спасението остават десет минути, а чакането продължава един или десет дни, го обзема паника. В малки дози всичко се понася по-лесно. Дори щастието.

***

Неуспехът, провалът сам по себе си не е важен. Ключът към проблема са настъпващото непосредствено след него въздействие върху Аз-а, въпросите и съмненията. Това е ново начало и възможност човек да узнае докъде се простират границите на неговите възможности и да ги надрасне.

***

При провал, ние научаваме за ограничеността на нашите възможности. Затова провалът е по-полезния опит от успеха. Да се изкачиш на върха, означава да си свършил работата. Нищо повече. Целта вече не съществува. При провал целта остава. Отчаянието може да бъде последвано от желание за осъзнаване на провала, за опознаване на границите на собствените възможности. Колко често съм се провалял! Още като малко момче. Но който не се е провалял на млади години, по-късно не може да разбере отчаянието като послание, като възможност за разпознаване на собствената ограниченост. Човек не трябва да възприема провала като изпадане в състояние на безизходица. Да, дори и провалянето трябва да се упражнява на малки стъпки. Човек, който за пръв път се е провалил и пропаднал, е като алпинист, движещ се по ледник с многобройни пукнатини и клопки, който не се отбранява, който не противопоставя на това отчаяние своята агресия, своята воля за живот, своята сила. Когато отново и отново приемам едно предизвикателство, това не се случва, защото съм по-честолюбив от останалите. А може би защото в провала има достатъчно причини, за да се осмеля за нов опит.

***

Ако съм ви зарибил (надявам се да е така) – прочетете книгата.

Advertisements